Снега е още тук, но аниме сериите започнали през Януари вече приключиха (повечето) и както имаше такива, който ни оправиха настроението в зимните месеца, имаше и такива, който ни разочароваха... Ще направя бърз преглед на сезона, но тъй като не съм фен на теми като Спорт, Музика и Училищни романси, ще пропусна доста заглавия.
Да започнем с разочарованията. Въпреки добрите си трейлъри, не можем да не изразим съжаление за качеството и слабото представяне на Pet, Plunderer и дори Infinite Dendrogram. Особено разочарован, аз лично съм от Безкрайна Дендрограма, като почитател на жанра и след сравнително доброто начало - първите 2-3 епизода. После нещата прекалено бързо се развиха, като зрителя беше оставен просто да регистрира случващото се, но не и да разбира защо то се случва. В подобен потрес премина гледането и на останалите два или поне това, което успях да гледам преди да се предам.
Това бе компенсирано от няколко не толкова забележими, но доста свежи комедии. Murenase! Seton Gakuen, Oda Cinnamon Nobunaga и късометражката с героите от Безгрижен къмпинг - Heya Camp△. Определено най-добрата комедия за сезона отново беше Isekai Quartet. Или поне така ми се иска, но и другите не изоставят. Сетон Академия е колкото забавна проследявайки изграждането на глутницата на Ранка, толкова и образователна с вкараните факти за различните животни из епизодите. А историята за прероденият като куче в съвременна Япония Ода Нобунага, е достатъчно абсурдно смешна сама по себе си. В Heya Camp△ пък, членовете на Аутдоор клуба "затворени" в тясното си клубно помещение преоткриват забележителностите в префектурата където живеят.
В другия полюс пък бяха прекалено черните (не би трябвало да използвам думата страшни) сериали като Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden, Jibaku Shounen Hanako-kun и In/Spectre... Незнам защо все още има хора, които отнасят Madoka Magica към детско ориентираните сериали с лоли магични момиченца, като това е поредицата, която с почти всеки епизод прави критикъл хит върху мозъка и психиката ти. Макар вече да не е толкова "Bloody" вече, това си остава една от най-силните психо драми. In/Spectre пък има за главен злодей красива млада дама със стоманена релса с която разполовява разни хора. Ханако кун, започна като доста свежа комедия за призраци и мистерии, но с напредването на сезона, нещата показаха и другата страна на монетата, като дори на смешните сцени смеха стана неуместен... Облекчение е, леко оптимистичният финал, но когато сериала се завърне изобщо няма да влезе в категорията Комедия...
Някъде тук влизат и Darwin's Game и Koisuru Asteroid. Идея-две по-добри от предходните заглавия, но с колкото почитатели, толкова и критици. И макар в едно и също изречение, са тотално различни...
Лично моите фаворити тази зима бяха Somali to Mori no Kamisama, BOFURI и Kuutei Dragons. Макар и представители на три различни жанра, общото е приятното усещане от гледането им. И макар в Сомали, комедийният елемент да не се усещаше, колкото у останалите два, това си остава моят фаворит за сезона и годината засега. Прекрасно пътуване. Много семейно. Такова беше и с Реещи се дракони, особено накрая. А BOFURI и дългото му заглавие? Кой не иска да е неопитния новобранец, който с упоритост и постоянство стига върха. Предполагам, че колкото и добра комедия да е, заради жанра си - игри и исекай, сериала колкото и популярен, е малко не дооценен.
Естествено, независимо от моето мнение и предпочитания, не може да не отбележим хитовете за сезона - Id:Invaded, Dorohedoro и бижуто, черешката на тортата, брилятното признание в любов към анимацията - Долу ръцете от Eizouken (Eizouken ni wa Te wo Dasu na!). Id:Invaded е чудесно мистери sci-fi, което заитригува и държи в напрежение, Dorohedoro пък е нов прочит както на Ужаси жанра, така и на комедията и затова и двата сериала имат много почитатели. А Eizouken е просто различен. Различен от изтупаната cgi анимация с която отдавна свикнахме, различен и като послание, сериала за трите приятелки и светът на мангата и анимацията който искат и създават, дава една особена вибрация и ни напомня защо харесваме анимацията, леко завиждайки им :)
И макар да започна есента миналата година, няма как да не отбележа и финала на Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia. Лично аз не съм фен на Fate поредицата, но Grand Order и особено Babylonia ми приковаха интереса. И не заради Ищар и краката ѝ, макар че, бих бил благодарен за упътване към най-близкият ѝ храм или пък ненадейното появяване на Аой Юки (на чийто глас съм фен) като Тиамат. Може би бях запленен от невероятният звуково-визуален синхрон в битките и тяхната хореография, но нищо от това не може да се сравни с личните истории на Ана, Ерешкигал и дори Енкиду и Тиамат. Беше такова приятно изживяване. Време е да си поемем въздух и заредим за новият пролетен сезон.
0 Коментари