Филмите, които гледам пак и пак

Има филми, който през годините гледам отново и отново, всяка година. Повечето от тях заради неостаряващата история и сюжет, друга част за да си припомня нещата, който ме правят такъв, какъвто съм. Всичко започна от два емблематични за мен филма - единият доста неизвестен, а другия познат на всички.

Chasseurs de dragons

е странна приказка за приятелството в един още по-странен свят. Макар да няма много реплики, които да помним и повтаряме през времето, въпреки, че дървото за мащаб е класика, филма е красив визуално, което се допълва от приятната саундтрак. Особено си заслужава гледането заради една сцена, малко преди края на филма, когато на фона на музиката на Jalan Jalan един от главните герой се разхожда из останките на ръба на света. Ето и сцената, и не не развалям гледането с този хинт. Ако не ви се гледа, потърсете просто Lotus от Jalan Jalan и я изслушайте. Предава вибрациите от филма много добре...

И ако Ловци на Дракони е подценен и малко хора са го гледали (и най-вероятно затова IMDB рейтинга му е нисък), то

Моят съсед Тоторо (My Neighbor Totoro)

го знаят и малките деца. Интересно, но това нито ми е любимият филм на Ghibli, нито най-добрият им (виж повече за Откъде да започнем със Studio Ghibli). Просто е толкова приятно да се отпуснеш и насладиш на приключението на тези любопитни деца. Филма успокоява, филма и вдъхновява, така че, ако го изгледате, може да направите маратон на Миазаки след това.
Друго японско заглавие, което след първото гледане влезе в най-любимите ми филми и поне веднъж годишно се чувствам, достатъчно тъжен да гледам е

Kimi no na wa - Твоето име

Това е един от малкото филми, които те разсмиват и натъжават едновременно, но най-големият му плюс е, че накрая те оставя положително зареден, малко повече оптимист и много повече вярващ в чудеса. А най-хубавото е, че всеки вижда различен сюжет в този филм - едни история за свъхестественото, други любовна история, трети - един от най-успешните японски филми. Достатъчно тъжен за да влезе в групата "Soul crusher", но по-добрият вариант на "Пет сантиметра в секунда" и "Made in Abyss", ако не искате да бъдете увредени перманентно.

Със сериалите положението е различно. Не, че понякога не гледам старите сезони при излизането на нов, но не това е смисъла. Има два (две заглавия-три сериала), от които спорадично, в зависимост от настроението избирам случаен епизод.
Например, когато търся вдъхновение за пътешествия или ми е скучно вкъщи, избирам някой/няколко епизода от

Kino no Tabi

независимо дали версията от 2003 или тази от 2017 година. Основното послание - The world is not beautiful, therefore it is, e разковничето да видиш света по различен начин. Малко по-дълбоко, малко да осъзнаеш различията и да ги приемеш и малко да поставиш себе си на правилното място. Определено зареждащ и вдъхновяващ сериал.
И на последно, но не по важност място е

Nichijou

Държа голямо количество от мангата на телефона си, както и отметка в браузъра към сериите и винаги когато искам да се усмихна или да си кажа - Точно така; отварям произволен епизод. А лафове, като "Месеца отмина толкова бързо, а неделята е толкова далеч" и "Когато търсиш нещо, може да намериш всичко" са ми не само любими, а и "пътеводни". Независимо дали гледаш/четеш главната история или Хелветика Стандарт, или Кратки мисли осъзнаваш простотата и прямотата на живота, такъв какъвто е...

Много се надявам с времето, филмите в тази категория да се увеличават, и то не защото са известни заглавия, а като стойностни истории, които е важно да си припомним.