Защо трябва да знаем кой е Мамору Хосода и да сме гледали филмите му

Оставащ доста често в сянката на Миязаки и Шинкай, Мамору Хосода е режисьор на едни от най-емблематичните японски филми. И ако децата са гледали Диджимон, без да се интересуват от това кой е режисьора, то за нас възрастните избора на филм е по-сложен. От една страна имаме филмите на Миязаки, който взима нас обикновените зрители и ни пренася във един вълшебен и пълен с духове свят. От другата е Шинкай, който взима обикновени герои и докосва тяхната история със света на духовното. Така Хосода много или малко застава по средата, тъй като не може да разбереш къде свършва реалният живот и започва нереалното в неговите истории. Може би и затова той е бил първо избран за режисьор на "Подвижния замък на Хоул". От мистика до виртуални светове, за Хосода няма значение как продължава нашият свят. И ако Миязаки и Шинкай взимат една красива история и я разказват тъжно, то Хосода обикновено взима тъжна история и я разказва забавно.

Летни войни (2009)

е красиво начало, ако не сте гледали друго на Мамору Хосода. Да, определено сюжета може би, ще ви обърка и дори загуби в процеса на гледане, но бога ми, визуално е прекрасен филм (по облаци продължава да бие дори и Weathering with you, 9-10 години по-късно), а звука на цикадите се набива в главите ни дотолкова, че чувайки го, все за този филм ще се сещате. Затова и десетте спечелени награди са си напълно заслужени. Също е добро начало да започнете да осъзнавате, колко обвързан със семейството е Хосода и колко важно е то във филмите му. Това особено проличава в най-тъжният му (поне за мен) филм

Децата вълци Аме и Юки (2012)

За разлика от Летните войни, който е за технологии и виртуални светове, историята за Ами и Юки е повече свързана с духовният свят. И колко тежко е бремето на избора между един от тях, кое събира семейството заедно и какво го разделя. Историята на самотната майка е достатъчно депресираща сама по себе си, като вмъкнатите комични елементи в прескачанията на състоянията на децата, макар да разсмиват за момент само акцентират върху проблемите на Хана. Определено е препоръчително филма да се гледа само веднъж, но отпечатъка който остава е перманентен.
С близка тематика, но много по гледаем и подходящ за семейни вечери е

Момчето и Звяра (2015)

Историята за сирачето, отведено и отгледано в света на духовете напомня на Отнесена от духовете (Spirited Away) и Подвижният замък на Хоул (виж Откъде да започнем със Studio Ghibli). Но за разлика от тях и стила на Миязаки, се фокусира върху ежедневието и взаимоотношенията в новосъздаденото семейство между човешкото дете и духовният му пазител. Трудно ли е да си баща и какво трябва да си добър син... Изключително забавен, филма има и по-дълбок смисъл, ако махнете слоя хумор и вникнете в него. Но не всеки го прави и доста рядко се говори за този филм на Хосода. За разлика от последният му

Мирай (2018)

който е и мисля единственият филм на Хосода номиниран за Оскар. Дали това е защото историята е разказана през погледа на децата или защото по уникален и различен начин представя пътуването във времето, не съм сигурен. Но както в Летни войни и тук, най-добре изпъква начина на рисуване на Хосода - опростени персонажи на детайлен и сложен фон. Това обаче създава и трудност за разказването на сюжета. Макар и 4 годишен, главният герой е представен като доста егоистично и буйно дете, а това размива симпатията към протагониста. Дали е търсен ефект или проблем със сценария, не знам, но когато хората говорят за Мирай, обикновенно изказват възхищението си от визията, а не от сюжета. Въпреки това, като филм за пътуване във времето е по-споменаван от

Момичето, което скачаше във времето (2006).

Който от своя страна е най-често споменаваният филм, който най-грешно представя идеята за пътуване във времето. Да, не можем и не трябва да го сравняваме със Steins;Gate и Erased (камо ли с Мирай), напълно различни са. Но това е първият филм в който стила, идеите и начина на режисиране на Мамору Хосода изгряват пред света в пълният си блясък. За това и като стане дума за неговите филми, гледам да акцентирам важността и ценността на Момичето, което скачаше във времето за всеки, който харесва хубави филми. Различен е, а това го прави уникален. Малко смешен, малко тъжен, много интригуващ, определено е филм който трябва задължително да се гледа.

И последно да се върнем на съпоставката между Миязаки, Шинкай и Хосода. Най-доброто за мен при Хосода е, че за разлика от филмите на Миязаки и Шинкай, където може да кажеш със сигурност  - "Ето този е любимият ми негов филм, защото...", за неговите филми такъв избор няма. Да, може да кажеш - "Обожавам Мирай" или "Децата вълци... е прекрасен", но никога не можеш да кажеш - "Новият филм на Хосода е най-доброто му...", защото всеки един негов филм е такъв.